Блог

Гробища за… транспортни средства

Цивилизацията лети напред и носи със себе си все нови и нови технически изобретения в своя полза. А старите – старите остават на бунището – морално и физически износени. Гробищата за изхвърлена от употреба транспортна техника са любопитно зрелище навсякъде по света.

 

Спомням си снимките от площадката със захвърлена заразена от радиация техника край Чернобил. На нея се виждат камиони, бронетранспортьори, вертолети, даже самолети…Днес, 30 години по-късно, там няма нищо. Нито техниката сама се е „изпарила“, нито радиацията от нея е изчезнала, защото има много дълъг период на полуразпад на ядреното гориво за АЕЦ. За уран 235 срокът е 700 милиона години, а за уран 238 – 4.4 милиарда години. В архивните снимки от тогава може да се види и се сравни с „картинката“ днес.

Тези гробища са сюрреалистични декори на нещо апокалиптично, затова често ги избират за място за заснемане на филми. Може да се възприемат и като исторически музеи на открито и ако някой би желал да надникне там, ще трябва да положи усилие, защото обикновено са разположени на отдалечени, уединени места или няма свободен достъп. Използват ги и като източник за скрап.

 

Ето някои от тези гробища за изоставена транспортна техника.

 

Последно място за военни самолети

гробища за транспортни средства

На 2600 дка площ е разположена гробница за самолети край военновъздушната база Davis-Monthan, градчето Тюсон, щат Аризона. Там има захвърлени 4000 военни самолета, които са били действащи в различни войнски съединения на САЩ. Складирани са за неопределен период от време. Мястото е със сух климат. Това е важно, защото този климат поддържа почвата твърда и площадката не се нуждае от изкуствена настилка, а пък липсата на дъждове и влага предпазва от корозия техниката. Тъй като военните не са сигурни кога някои фрагменти от ненужните летателни машини ще им потрябват или за изследване, замяна или рециклиране, гледат на този етап да ги съхранят в прилично състояние.

 

Тъй като площадката е част от военна база, там свободен достъп няма. Въпреки това край загражденията винаги има множество любители с фотоапарати, желаещи да видят и заснемат захвърлената в „архив“ техника на ВВС. И тъй като всичко е бизнес, се предлагат даже автобусни обиколки на мястото срещу закупен билет.

 

Ранчото „Кадилак“

Ранчото „Кадилак“

В ранчото Амарило, щата Тексас, има гробище за кадилаци. Но това не е обикновено хранилище на захвърлени коли от легендарния период на американското автомобилостроене. Това е нещо като публична арт инсталация и днес се нарича ранчо „Кадилак“.

 

Останките от тези автомобили са разположени под същия ъгъл, както великата пирамида в Гиза, а външно са оцветени с колоритни графити. Тези коли са подходящо място за изява на тези художнически страсти, наистина хубава графитна платформа, каквато след свалянето на Берлинската стена вече няма.
Ранчото „Кадилак“ е дело на покойния вече ексцентричен милионер Стенли Марш. Идеята му е да внесе изкуство в пейзажа на самотната прерия.

 

Гробище на влакове

Гробище на влакове

Край Уюни, Боливия се намира „Голямото гробище за влакове – Cementerio de Trenes“. То е разположено на около 3600 метра надморска височина в Андите. На толкова отдалечено място едва ли бихте очаквали да намерите точно влакове. И този пейзаж изглежда постапокалиптичен – безлюден,пуст, сякаш накрай света. От края на 1880-те до 40-те години на миналия век това градче е било оживен железопътен възел. С влакови композиции се транспортирали минералните изкопаеми, добивани в планината, и били извозвани до пристанища край Тихия океан. Въобще построяването на ЖП мрежата се е считало от местните племена като нахлуване в тяхната свещена земя и е пораждало множество конфликти. За да развие все пак минната си индустрия, боливийското правителство започнало да използва и други видове транспорт. Вместо да бъдат повторно използвани или бракувани, тези влакови композиции са оставени на произвола на времето. Разпадът на метала се ускорява от суровия, пустинен климат и пълния със сол въздух.

 

„Депозитар“ за велосипеди

„Депозитар“ за велосипеди

Знаете, че Холандия е рай за велосипедистите. Край Амстердам се намира едно особено транспортно гробище – за колелета. Тук се сахраняват изгубени, изоставени, откраднати велосипеди, които уж чакат да им се реши крайната съдба, но всъщност те са оставени там, за да „умрат“. Само през 2013 г. 73 000 велосипеда са изпратени в гробището Fietsdepot. Тъй като пространството в Амстердам е оскъдно, тези изоставени или ненужни колелета след определена процедура са отправяни на въпросното място, което те наричат „депозитар“. От него има регистрирани много малко случаи на извеждане на велосипеди. Жителите на Амстердам понякога умишлено изоставят колелета си, просто, за да се отърват от тях. В някои случаи пък не искат да плащат глобите, наложени за неправилно паркиране и също се отървават.

 

„Червеният риф“-последна почит към метровлаковете

червеният риф последна почит към метровлаковете

Redbird Reef в Делауеър, САЩ е място за съхранение на пенсионирания вагонен състав на метрополитените на Ню Йорк и съседни райони. Захвърлени, те даже представляват в морето изкуствен риф, който се нарича Червен, заради това, че вагоните са били боядисани в червено като предпазна мярка срещу художниците на графити. За да бъдат пуснати в Атлантическия океан, е трябвало първоначално да се натоварят на баржи и докарани до мястото. Интересното е, че създадения по неволя изкуствен риф е обитание на множество представители на морската фауна.

 

Redbird Reef е създаден през 1996 г. и е последно място за почивка на над 700 метровлака, използвани през 70-те и 80-те години на 20 век в Ню Йорк и в други места. Този риф сега е притегателно място за риболовци, като най-ловувана е рибата тон. Не всички транспортни средства от метрото са поставени в океана. Някои са на брега и са запазени като исторически музейни експонати.

 

Пенсионна спирка за пътнически самолети

Пенсионна спирка за пътнически самолети

Днес малкото регионално летище в Розуел, щата Ню Мексико, САЩ, е превърнато в гробница за пенсионирани пътнически самолети. Roswell International Air Center е крайната дестинация за някои от представителите на величествения американски въздушен флот. Например Форт Уърт, въздушен превозвач с база в Тексас от 2003 година поетапно оттегля самолетите си и ги бракува именно на това гробище. Съоръжението не е отворено за свободно посещение, макар че много хора биха желали да преживеят мигове на съпричастие, разглеждайки тези захвърлени самолети.

 

По света има много гробници за изоставена транспортна техника – и за яхти, баржи, катери, танкове…и какво ли още не. Всички те са част от миналото, което нещо говори на настоящето.

 

 

 
 
2017 Всички права запазени! trs-bg.com