Блог

История на шофирането вляво или вдясно в различните страни

Лондон - движение вляво

 

Автомобилното движение днес в различните страни е ситуирано: 66% от хората живеят в страни с дясно движение, 34% – в страни с ляво. Наглед е статистически факт, нещо не толкова значимо, но се оказва, че това има значение за живота на хората, обитаващи тези региони.

 

В България превозните средства се движат в дясната лента, в тази група са и повечето европейски страни. Класически пример за обратното е Великобритания. Влиянието й върху страните от някогашната Британска империя и сегашната Общност на нациите в този аспект продължава да съществува по традиция.

 

Откъде са тръгнали тези различия и има ли това някаква основа от миналото? Защо е предпочетена тази или онази посока на движение?

 

Никога не е имало абсолютно съгласие между хората относто темата за посока на движение по обществените пътища. Интересното е, че в древността посоката на движение е имала връзка със социалното положение на хората, както и от факта, че повечето хора си служат приоритетно с дясната ръка. Така че се е оформило правилото: пешеходците се движат от дясната страна, като по този начин пазят ръчния си товар, който носят на дясното си рамо. Кочияшите също са карали отдясно, защото по-удобно им било дърпат юздите със силната си дясна ръка. Пешеходците-войници, конниците, които в голамата си част са десняци, е трябвало да се разминават отляво, тъй като при нужда трябва да се отбраняват, служейки си с оръжието. В лявата си ръка са държели предпазния щит, а в силната дясна ръка – меча.
Тези особености на ползването на пътищата са в основата на идеята за движението в лявата лента.

 

Разбира се, тъй като някои от хората са били левичари, това е създавало особен подход. Великият военначалник Наполеон Бонапарт си служел с лявата ръка, поради което по-предпочитаната му страна за нападение била по дясното крило. Така даже се осигурявал ефект на изненада за противниците. Наполеон I въвежда системата за движение вдясно в онези страни, завладяни от армията му. Интересното е, че тя останала в сила, дори след като окупацията на тези страни преминала. Досега движението във Франция е в дясна лента.

 

През 18 и 19 век се увеличил интензитета на движението и се наложило да се регулира официално това със закони. Началото в това отношение поставя Елисавета в Русия, която с изричен декрет определила кочияшите на каруци и карети да се движат по пътищата в дясната страна. Във Великобритания пък се приема регламент, според който движението е в лявата лента. Уточнено е, че ако не се спазва правилото по Лондонския мост да се движат задължително отляво, се заплаща глоба от един паунд. В 1773 г. е приет и законодателен акт – т.нар. законодателен магистрален акт, препоръчващ изцяло движението в страната да е в лявата лента. Окончателното решение за това е прието със закон в Англия през 1835 г. Оттогава то все си е в сила.

 

Интересното е, че именно Великобритания се е противопоставяла на пълното синхронизиране на страните по света в тая насока, както и днес например го прави чрез Брекзит – осъществява самостоятелното си виждане за свой път в Европа, отделно от нормите на ЕС. Така и в миналото направила всичко възможно, за да предотврати пълната хомогенизация. Движението отляво, прието като основно във Великобритания, се наложило като задължително и в другите страни, които били част от Британската империя.

 

Това е причината, поради която и до момента Австралия и Океания, Индия и бившите колонии на Великобритания в Африка използват лявата лента за движение. Изключение от това правило представлява Египет, който първо е завладян от Наполеон, преди в последствие да стане Британска колония, но запазва дясното движение. През 80-те години на 19 век е била установена и пътна карта и това в още по-голяма степен определило нуждата от нормиране на движението по пътищата.

 

шофиране в Япония

 

В Япония също е в сила лявото движение по пътищата, въпреки че никога не е била в състава на Британската империя. Явлението в Япония има друга основа. През стародавен период от историята на страната (1603-1867) самураите са водещи в управлението на Япония. Самураите са били смели защитници на хората и техният живот е бил подчинен на строг морален кодекс. Той е казвал какви принципи да спазва и как да се държи в мирно и във военно време. Мечът е част от самураите и неговата употреба е трябвало да се определи как да стане това – в лява или в дясна посока. Ако самураят използва дясна ръка, трябва да се разминат от ляво, тогава най-бързо ще се употреби оръжието. Така се наложило схващането, че по-логично е движението от ляво и то станало норма за всички. В 1872 г. правилото било утвърдено официално. Япония се индустриализирала постепенно, увеличила своите транспортни връзки, а в 1924 г. тази норма станала задължителна.

Като цяло малко страни имат ляво движение по пътищата, но пък те имат не малобройно население.

 

Автомобилът бил революционна стъпка в човешкото развитие. Това станало в 1886 г. Тогава Карл Бенц създал първия работещ двутактов бензинов двигател. Патентът е направен в Германия, а след това и във Франция. Някогашният автомобил бил на три колела и развивал максимална скорост от 15 км/ч, управлението му не било с волан, а със специален лост. Това създавало неудобство. Водачът седял от лявата страна.

 

Към края на 19 век, в 1893 г. се появил и воланът за управление на колите и това принудило проектантите да го сложат от едната страна на таблото. Можел да е и в лявата, и в дясната страна. Постепенно акцентът бил поставен върху вниманието на шофьора за безопасно каране – тоест наблюдението на насрещните коли и към тези, които задминават.
Автомобилът с ляв волан е бил произведен през 1908 г. от Ford. Казвало се, че управлението е с ляв волан, за да не се налага пътниците да слизат от него откъм пътя и да го заобикалят. При десен волан шофьорът се намира най-отдалечен от насрещните коли, а с ляв по-може да проконтролира евентуалния контакт с другото превозно средство.

 

десен-волан

 

Към 1920 г. почти всички коли имали волани откъм страната на насрещното движение, разбира се имало и изключения. Например в Италия, въпреки че има дясно движение, произведените от Ланчия коли били все с десен волан, за да се улесни планинското каране и паркиране в градски условия. А в САЩ и в Канада и до сега пощенските автомобили са с десен волан, за да се улеснят пощальоните, които без да слизат да могат да оставят писмата от колата в кутиите покрай пътя.

 

Днес техтологията е доста напреднала и може да се прехвърля волана от едната страна на другата при някои автомобили.

 

Швеция е също отличителна страна в тоя аспект. До 1967 г. там движението е ляво, но пък колите имали ляв волан. Направили референдум как да се осъществи това занапред и шведите с мнозинство не пожелали да се смени движението, за да се синхронизира с управлението. Техният парламент прокарал закон, с който промяната се наложила през 1967 г. и точно от 4:50 ч. колите трябвало да си сменят положението на пътя и така страната станала официално част от дяснодвижещите се по пътищата. Веднага се почувствало с намаляване на автотранспортните произшествия.

 

Така става ясно, че историята на ляво и дясно движещите се коли, се оказва, че е част от народностни, морално-психологически и чисто транспортни фактори.

 

 

 
 
2018 Всички права запазени! trs-bg.com