Блог

Подходящо проектиране за по-нисък трафик

Подходящо проектиране за по-нисък трафик

Основните мерки за постигане на по-слаб трафик са стесняване на пътното платно и инсталиране на елементи за принудително намаляване на скоростта. Те трябва да са приложени така, че да не създават неудобства за велосипедистите.

 

Ключовото изискване при проектирането е различните типове участници в движението да се съвместяват безконфликтно, а водачите на автомобили да се принуждават да намаляват скоростта. Във вътрерайонните улици, където по начало няма усилено движение, се кара със скорост до 30-40 км/ч. Обаче само поставянето на ограничаващи скоростта пътни знаци е недостатъчно. Ако планировката на улицата си остава неизменна, то водачите на МПС ще си карат пак бързо и ще подлагат на опасност останалите участници в движението – пешеходци и велосипедисти.

 

Представете си автомобил, който се движи по относително широка улица, която е еднопосочна, без много кръстовища и пешеходни пътеки по нея. На тази улица, се досещате, че целият визуален образ на този участък говори на водача, че той тук може да кара с максимална скорост. Всяко ограничение на скоростта на такава улица изглежда като неестествено и съблюдаването му изисква от него съзнателно усилие.

 

Успокоение на трафика означава такава организация на движението по улицата, при което по-бавното каране се възприема естествено, а шофирането с голяма скорост – сложно или въобще невъзможно.

 

Съществуват два основни способа за постигане на това снижаване на трафика: използване на хоризонтални и на вертикални елементи за принудително намаляване на скоростта и намаляване на ширината на платното. Второто е най-ефективният начин, принуждаващ автомобилистите да се държат по-внимателно – карат бавно, не изпреварват, съобразяват се с насрещното движение, ако има такова. Такава мярка е приложима при пътища с относително не голяма натовареност – до 500 автомобила на час, ако велосипедистите също не са много.

 

Как да се постигне този ефект на намаляване на ширината на пътното платно?

 

Например чрез разширяване на тротоарите, въвеждане на острови на безопасност на някои участъци. Спирането трябва да се осъществява извън зоната на постоянно движение в участъци –разширения за спиране или в локални платна. Организиране на диагонално паркиране в специализираните крайпътни места е ефективен способ за намаляване на ширината на пътното платно от една страна, от друга – увеличаване на местата за паркиране.

 

Препоръчваната ширина на пътя е до 3 метра или най-много 3.85 м. Ако ширината на пътя е по-малка от 3 метра, то автомобилистите обикновено се държат по-спокойно на пътя и не на всяка цена увеличават скоростта или изпреварват велосипедистите. При ширина между 3.00 и 3.85 м водачите на МПС се опитват да изпреварват, но ширината на пътя не им позволява това да става безопасно, със съблюдаване на наличие на достатъчно странично място.

 

На улици с разрешена скорост до 30 км/ч, ширината на платното от 3.85 до 4.85 м в единия случай включва съвместяване на автомобил и велосипедист, при ниска интензивност на движението, а в другия случай – велосипедист + автомобилист + велосипедист.

 

Подходящо проектиране за по-слаб трафик
 
Извън населените места, където скоростта на движение е регулирана до 60 км/ч ширината на платното може да варира от 4.5 до 5.5 м. Мерките по намаляване ширината на пътищата при неправилен подход на проектирането и реализацията им, могат да са неефективни или пагубни за останалите участници в движението, особено велосипедисти и пешеходци, колкото и да се счита, че те не са с предимство. Напротив – за велосипедистите в стеснени участъци на пътя трябва да има възможност за проектиран директен проход, за да не принуждават да се съчетават и съревновават в движението с МПС. Последното създава условия за възникване на стълкновения между тях.

 

Понякога са нужни вертикални елементи от инфраструктурата на пътя

 

Целта им е да доведат до принудително намаляване на скоростта. В този раздел са изкуствените неравности на платното. Като цялоте повишават безопасността на движението, но са и неудобство за велосипедистите, принуждавайки ги да се отклоняват или спират. За тази цел може да се използват:
 
- Зигзагообразни участъци от пътя, на които има непостоянни разширения на тротоарите; ивици за временно спиране, участъци с поставени на тях подходящи декоративни растения или улични скулптури.

 

Различни типове неравности, от типа „Легнал полицай“; те представляват :

 

- Противоскоростно възвишение на пътя, което се простира по почти цялата ширина на платното.

 

- Скоростна лента – представляваща правоъгълен участък, дълъг, колкото колесната база на автомобил, издигнат с равна горна повърхност.

 

- Противоскоростна „възглавница“ – нещо средно между двата предходни варианта.

 

- Може да се поставят неголеми и не много широки възвишения, в един ред, напречно на движението. Когато автомобилите преодоляват тези препятствия, са принудени да ги заобикалят от едната страна. Ширината на тези неравности е подбрана така, че колите с по-широка база, например автомобилите за бърза медицинска помощ, ги преодоляват без да спират.

 

За велосипедистите са най-удобни тези пътни „бариери“, които не са разположени по цялата ширина на платното – например противоскоростните възглавници или ограничаващите стълбчета. За по-голямо удобство тези ограничаващи участъци трябва да имат такава широчина, колкото и велосипедната алея – 1.5 м. Широчина по-малка от 1.2 м изисква от велосипедистите по-особено внимание и ги заставя да спират и губят скорост. Съответният проход трябва да е обозначен с надпис или графичен символ.

 

В останалите случаи, когато пътната неравност е по цялата ширина на платното, велосипедистите трябва да ги преодоляват, както автомобилите. Все пак възвишенията е нужно да имат форма на синусиоида, което позволява на велосипедистите да ги преодоляват с минимални усилия.

 

Има възможности и за препятствия, удобни, както за велосипедисти, така и за автобуси. В градски участъци, където улиците не са толкова широки, „протовискоростните възглавници“ може да се направят така, че колелата на автобусите да ги обходят от двете страни, като в същото време оставят пространство за преминаване и на велосипедистите.

 

Намаляване на трафика чрез алтернативни маршрути

 

Нека не считаме, че планировката на улиците може да реши всички проблеми. Понякога е нужно те да се разглеждат от по-широк мащаб – на ниво не отделна улица, а на ниво пътна мрежа. Да допуснем, че има определен участък, който е жизнено важен за веломаршрути. При този плътен автомобилен трафик и високи скорости не се получава да се организира смесено движение – вело- и автотранспорт, а и ширината на улицата не е достатъчна за обособяване на самостоятелна велосипедна пътечка или ивица.

 

В такъв случай отначало трябва да се разгледа възможността за намаляване на трафика. Може ли улицата да се вкара в категорията с по-ниска скорост? Може ли да се пренасочи трафика към други улици с еднопосочно движение или пък да се регулират улици без движение на МПС? Може ли да се ограничи достъпа до улицата за някои видове транспортни средства – например крупнотонажни автомобили, голямогабаритни камиони и пр.? Може да се премахне въобще паркирането по тази улица. Може да се затвори изцяло улицата….

 

За велосипедистите – да се намери алтернативен маршрут. Често се налага да се търси практичен компромис между прекия маршрут, безопасността и комфорта на пътуване.

 

По-малко пряк маршрут по път със смесено движение понякога може да се окаже за предпочитане пред по-пряк път, но по-опасен за някои участници в движението като велосипедистите.

Другият възможен вариант е да се прокара нова велоалея, която върви през изцяло пешеходни пространства – тротоари, паркове и градинки.

 

Планирането и проектирането на пътната инфраструктура се прави така, че тя да е съобразена с безопасността на пешеходци и велосипедисти. Това преминава през намаляване на скоростта на движение. Едва след като стане ясно, че не може по-друг начин да се намали директно скоростта на МПС, тогава се преминава към преформатиране на кръстовища и пътни платна. И на последно място се предвижда създаване на велосипедни алеи и пътечки. Въпрос на принцип е велосипедисти и пешеходци също да имат възможност да използват уличната инфраструктура със същия комфорт и безопасност, с най-малко количество препятствия. От намаляването на трафика най-общо печели цялото общество. Освен това ефективността на тези мерки в съотношение с вложените средства е доста висока.

 

 

 

 
 
2018 Всички права запазени! trs-bg.com