Блог

Пътуване и използване на телефон – къде е границата?

пътуване и изполване на телефон - къде е границата

Милениалите са поколение, наречено още поколението У, което може да бъде разграничено по дата на раждане и се проследяват в периода 1980 г. – 2000 г. Характеристиките на това поколение се влияят в зависимост от региона, както и от социалните и икономическите условия. Основно обаче милениалите обикновено се характеризират с увеличена употреба и запознаване с комуникации, медии и дигитални технологии. Голямата рецесия оказа голямо влияние върху това поколение, защото тя е причинила исторически високи нива на безработица сред младите хора и е довела до спекулации за възможно дългосрочни икономически и социални щети на това поколение.

 

Оттук идва и пристрастяването на милениалите към техните телефони. Всички ние сме били свидетели как на спирки, в градския транспорт, заведения и дори ходейки, младите хора са навели глави, вперили поглед в своя телефон. При първа възможност те го използват, за да запълнят времето, в което не са принудени да вършат нещо конкретно. Така те изцяло се абстрахират от околния свят, оставяйки го да минава покрай тях, търсейки го във виртуалната реалност, но не и точно там където е – непосредствено пред тях – нужно е само да вдигнат поглед от телефона си. Според милениалите обаче всичко е в него. Ако решат да предприемат пътуване с цел почивка, то офертите за превозващи компании, разписания, резервации, дестинации, те търсят и намират в телефона си. Докато пътуват към мястото, погледът им е вперен в телефона и те бързат да споделят с приятелите си какво правят и къде отиват. В обедната почивка бързат да хапнат и после да се потопят в оставащото време в интернет пространството, да не би да са пропуснали нещо, да реагират, да общуват, да са на линия.

смартфони и пътуване

 

А реалният свят и живот, общуването очи в очи, природата, остават на заден план и двете реалности – интернет и околния свят – сменят местата си. Интернет се превръща в това, което им се случва, а контактът с материалния свят около тях е въпрос на избор и обикновено той бива отхвърлен. Парадоксално е как приятели си организират срещи и след като кратко се поздравят, всеки навежда глава към телефона си и срещата продължава в мълчаливо взиране в него и от време навреме коментар на това, което е видял там. Ако срещата може да се нарече оживена, то това означава, че приятелите по-често показват това, което са видели – снимки, шеги, събития от живота на другите – придружен с кратки забележки, смях и отново потъване в търсене на следващата атракция. Обикновено оживлението е краткотрайно.

 

Това поколение не може да изтърпи и миг свободно време без да е включено в социалните мрежи, а какво остава за пътувания на дълги разстояния. Как се отразява всичко това на изграждането ни като хора и личности? Когато искаш да кажеш нещо на някой, а той те слуша с половината си внимание, защото е зает да придвижва картинките в телефона си, макар и да може да повтори всичко, което си му казал, посланието е ясно – ти не си важен. По този начин хората се отдалечават един от друг или по-скоро не могат да се сближат достатъчно. Те смятат, че да са приятели в социалните мрежи и да споделят картинки и цитати е напълно достатъчно. Но това приятелство е повърхностно, илюзорно, нестабилно и предлага фалшиви емоции. Така се губи и способността за поддържане на истински контакти, взаимоотношения, губят се човешките способности за съчувствие, разбиране, отдаване на топлина и присъствие. Губи се контакта с природата и хората в истинската им същност.

 

Обсебени от това да не пропуснем някой важен имейл, някое поредно харесване на наша публикация или активността на човек, който ни интересува, ние пропускаме светът с пълната му прелест. Няма нищо лошо в технологиите, но когато те станат изцяло заместител на истинския свят, тогава пропускът всъщност е незаменим и по никакъв начин не можем да върнем момента.

използване на телефон по време на пътуване

Как да опиша вълнението от едно пътуване? То е като да виждаш всеки път като за първи природата и да усещаш себе си като в прераждане. Това което възприемат очите ни, достига до всяка клетка на нашето тяло и поражда чувство на сливане и вечен живот. Ние сме част от тази земя и нейната природа и чувството е че докато тя съществува и ние ще сме там – част от гората, полето, небето, реката, част от живота.

 

Докато пътуваме можем и да срещнем неочаквано нови хора, да говорим на теми с напълно непознат и да открием приятелство и разбиране на най-неочакваното място. Директният контакт с природата и хората е неописуемо по-зареждащ, тонизиращ, изпълващ ни. Той не може да има нищо общо и не може да се сравни с това, което ни дават пикселите на телефона ни, изкуственото възбуждане на мозъка ни от игрите или заучената поза в снимката на някой, който нищо не споделя, а просто иска да се хареса. Със сигурност можем да разберем дали наистина харесваме някой, само ако прекарваме време с него, време на пълноценно общуване и така всъщност да открием кой е той. Природата ни радва с изумителните снимки пълни с цветове, но така никога не можем да усетим зареждащата радост на вятъра в косите ни и мириса на море, прясно окосено сено, тучна ливада, нито да чуем радостното клокочене на реката, прелестните звуци на живота.

 

Бих искала да кажа – използвайте технологиите по предназначение – за работа, бърз контакт или информация. Използвайте света около вас също по предназначение – живейте в него.

 

 

 
 
2017 Всички права запазени! trs-bg.com