Блог

7 приказни места по света

Причудливият вид на някои природни пейзажи ги прави популярни сред туристите, търсещи нещо, което да ги вълнува по различен начин, но някои от тези странни места остават самотни и не толкова популярни, а тяхната отдалеченост им придава по-голяма призрачност.

Ето няколко приказни места, които всъщност са много реални:

 

Памуккале

Памуккале

Името Памуккале означава “памучен замък” на турски език. Белите тераси и минералните басейни са формирани през хилядолетия от находища от минерали във водата, която тече от подземни извори. Районът сега е част от обектите на ЮНЕСКО, обявени за световно наследство. Белите „памучни“ тераси са популярна дестинация за любители и професионални фотографи. Всъщност това е най-известната и вълнуваща атракция в Турция, в чест на която пристигат, за да й се любуват, 2 милиона посетители годишно. Въведени са правила, които имат за цел да защитят терасите. Но посетителите все още могат да се насладят на водата в някои от по-малките басейни, при условие че спазват определени указания, като например да си свалят обувките преди да влязат.

 

Горският парк Жанджайе

Горският парк Жанджайе

 

Горският парк Жанджайе е природен къс от по-широка защитена живописна местност в провинция Хунан в Китай. Извисяващите се пясъчни стълбове от седиментна скала, състояща се от пясък или кварцови зърна, циментирани заедно, обикновено червени, жълти или кафяви на цвят, в този изумителен по размери парк ще ви зашеметят. Някои са с височина над 183 метра, а повечето – имат зеленина по склоновете и върхове. Паркът е е достъпен и известен на туристите, но най-добрите гледки могат да се видят на места, които, за да се достигнат, изискват дълги и усилени пешеходни преходи, а това намалява брой на желаещите. Най-хубавата гледка е от планината Тянзи, изкачването на която, отнема близо два часа преход.

 

Шоколадовите хълмове

Шоколадовите хълмове

Живописна гледка в град Кармен, провинция Бохол в Централна Филипини, са изумителните Шоколадови хълмове, които се простират до хоризонта. Необикновените хълмове са повече от 1200 на брой, всеки с привидно перфектна конусна форма с височина от 30 до почти 122 метра. Хълмовете имат покритие от зелена трева. През сухия сезон, тревата придобива тъмнокафяв, шоколадов цвят. Легендите разказват, че хълмовете се появили, когато двама гиганти хвърляли камъни и пясък един към друг в борба, която продължила дни. Когато най-сетне се изтощили, те се сприятелили и напуснали острова. Има друга по-романтична история на Арого, млад и силен гигант, който се влюбил в обикновено смъртно момиче, наречено Алоа. След като Алоя умира, гигантът Арого започнал да пролива горчиви сълзи, които се превърнали в скали като трайно доказателство за скръбта му.

 

Пътят на великаните

Пътят на великаните

Гигантският паваж се намира по протежението на брега на Антрим в Северна Ирландия. Според учените паважът е образуван естествено преди милиони години в резултат на вулканично изригване Той се състои от 40 000 симетрични черни базалтови колони, които са взаимно свързани помежду си. Изглеждат като изкуствени камъни. Районът става популярна атракция за туристи в края на ХІХ-ти век. Районът е обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Въпреки че някои от базалтовите образувания се намират върху частна собственост, по-голямата част от гигантското формирование е собственост и се контролира от Националният тръст, организация, която поддържа обекти с историческо значение и естествена красота в Обединеното кралство.

 

Езеро Моно

Езеро Моно

Туфовите кули (шуплести варовити скали) на езерото Моно са популярна туристическа забележителност. Езерото Моно е разположено сред пустиня в Източна Калифорния, и във водите му е отчетена висока концентрация на сол. Въпреки външния му вид, това никак не е безплодно място. Всъщност това е убежище на мигриращи птици, а водата е дом на един вид малка скарида, която живее в солени басейни и солени езера и е популярна като храна за аквариумни риби. Наблюдателите на птици посещават мястото, за да се любуват на видовете, които мигрират през района. Най-забележителната черта на езерото Моно, обаче, е странно изглеждащите кули от туфи. Тези скални кули придобиват своята форма от процес, който е започнал, когато алкалната вода на езерото направила контакт със свежата изворна вода. Посетителите идват да видят скалните образувания, разпръснати в различни точки около езерото.

 

Дедвлей, Намибия

Дедвлей, Намибия

Името “deadvlei” е комбинация от английски и африкански и означава “мъртво блато”. Дедвлей е равнина, заобиколена от червени пясъчни дюни в пустинята Намиб. Гледката е толкова уникална, защото някога, преди 600-1000 г., там са расли дървета. Преместването на дюните и изменението на климата задушават зеленината с течение на времето. Въздухът е станал толкова сух, че дърветата никога не са се разложили, а са останали като вкаменени.

 

Езерото Хилиър

Нивата на солеността в езерото Хилиър са сравними с тези на Мъртво море. Езерото Хилиър е положило водите си на остров край бреговете на Западна Австралия. Тя е отделена от океана от тънка ивица брегова линия. Хилиър е малко езеро с дължина по-малко от 610 метра, но омайва посетителите си с яркорозовите си нюанси. Цветът е особено откроим и необичаен, защото контрастира със съседното синьо на океана и естествената околна зеленина. Преобладаващата теория е, че розовият цвят е причинен от взаимодействието между физиологичен разтвор във водата и специфичен вид микроводорасли, които процъфтяват при тези специфични условия.

 

 

 

 
 
2018 Всички права запазени! trs-bg.com