Блог

8 места, които да видим, преди да са изчезнали

Великата китайска стена

Великата китайска стена

 

Около трийсет процента от Великата китайска стена на династията Минг е изчезнала през изминалите векове, вследствие на неподходящи природни феномени и безотговорна човешка дейност. Тези два фактора безмилостно разрушават световното културно наследство на ЮНЕСКО.

 

Великата стена няма нито една ненарушена структурна единица, а дължината й е от няколко хиляди километра, включващи различни секции.
Тя е толкова разрушена на места, че оценките за нейната обща дължина варират от 9 000 до 21 000 километра, като се влияят или не от дължината на липсващите секции.

 

Строителството й започва през ІІІ-ти век пр.н.е., но само през властването на династията Минг от 1368-1644 г. са били построени близо 6 300 км, включително много от посещаваните селища на север от Пекин.
Близо 2000 километра са се стопили през вековете, информира “Пекин Таймс”.

 

 

Мачу Пикчу – Перу

Мачу Пикчу

Мачу Пикчу е крепост на инките от 15 век, която е изградена върху планински хребет на височина от 2430 м. над морското равнище. Намира се в Перу, над свещената долина, през която преминава река Урубамба.
Повечето археолози вярват, че Мачу Пикчу е построен като имение за императора на инките Пачакуати (1438-1472 г.). Често погрешно се нарича “Забравеният град на инките” – това е най-познатата икона на цивилизацията на инките. Инките са построили града си около 1450 г., но са го изоставили век по-късно по времето на испанското завоевание. Въпреки, че е известен на местно ниво, не е бил известен на испанците по време на колониалния период и е останал неизвестен за външния свят, докато американският историк Хирам Бингъм не го разкрива на международно равнище през 1911 г.

 

Известен на ентусиастите като “Изгубената страна”, Мачу Пикчу се намира високо в планините Анди и се е превърнал в задължително посещение за пътуващите по света. Това място е богато на красиви артефакти с неземно влияние. За съжаление тези руини неизбежно и постепенно се повреждат от туристическите орди. Мачу Пикчу е обявен от ЮНЕСКО за обект на световното наследство.

 

 

Малдивските острови

Малдивите

Малдивските острови са един изчезващ рай, за който се очаква да бъде погълнат от океана в бъдеще.
На екватора и далече навътре в огромния Индийски океан се намира пленителна група от над 1190 коралови острова – Малдивите. На нито един от островите няма планини или реки, а самите те се извисяват само на незавидните два метра над морското равнище, което ги прави най-ниската държава в света.

 

През 2004 г. цунами поглъща две трети от страната. В резултат на това над 20 острова били изтрити окончателно от картата. Понастоящем Земята претърпява изменения в климата с исторически мащаб, като морското равнище се повишава значително, повлияно от топенето на ледниците и айсбергите. Ако тенденцията продължи с тези темпове, Малдивите ще бъдат напълно потопени след 30 години.

 

 

Тадж Махал

Тадж Махал

Тадж Махал, в превод от персийски – Короната на двореца, е мраморен мавзолей с цвят на слонова кост, построен на южния бряг на река Ямуна в индийския град Агра. Строежът е напълно завършен през 1632 г. от моголския император Шах Джахан (царувал между 1628 и 1658 г.) и по негово нареждане комплексът приютява между стените си гробницата на любовта на живота му, както и негова съпруга, Мумтаз Махал. Така гробницата се превръща в центъра на Тадж Махал, който е с големина на площите си от 17 хектара (42 акра). Самият комплекс включва джамия, къща за гости и е разположен сред външни градини, обиколени от три страни с назъбени стени.

 

Едно от седемте чудеса на света, Тадж Махал е любима дестинация за хора от всички краища на света, но има опасност да затвори врати завинаги. Великолепната структура обикновено приема през вратите си от 3 до 4 милиона туристи като този огромен обем от хора води единствено до унищожаване на сградата. Според управителите на този мавзолей има няколко фактора, които унищожават това световно наследство – замърсяването на въздуха, замърсяването на реките и разрушаването на дървесината, която поддържа структурата. Смята се, че посетителите ще имат на разположение още не повече от четири години да посетят това невероятно архитектурно чудо.

 

 

Соломоновите острови

Соломонови острови

Учените в Австралия установиха, че повишаването на нивото на световния океан и ерозията на бреговете са причинили изчезването на най-малко пет острова от отдалечените Соломоновите острови, което се смята за първото доказателство за изменението на климата.
Изследването на въздушните и сателитни изображения от 1947 до 2015 г., подкрепено от местните познания и въглеродното датиране на дървета, помага да следят отблизо бреговите промени в 33 ниско разположени острова.
Така се установява, че пет острова са напълно изгубени, а шест са сериозно ерозирали, включително и тези от тях, които са на възраст поне на 300 години.

 

Изследването, публикувано в списанието Environmental Research Letters, установява, че на остров Нутамбу, в който живеят 25 семейства, половината от къщите са “погълнати в океана в резултат на драматична брегова рецесия”.
Много от островните семейства са избягали до близкия по-висок вулканичен остров.
Сирило Сутароти, 94-годишен племенен началник, който наскоро изоставя селото си, споделя с изследователите: “Водата започна да приижда към вътрешността, което ни принуди да изкачим хълма и да възстановим селото далече от опасността.”

 

 

Големият бариерен риф

Големият Бариерен Риф

Големият бариерен риф е една огромна жива система от корали, състояща се от близо 3000 рифа и около 900 острова, като всички заедно достигат дължина от 2300 километра и са, а площта им е от 344 400 кв. км. Рифът се намира край брега на Куинсланд, Австралия и по-точно в Коралово море.

 

Структурата на рифа е съставена от микроорганизми – коралови полипи. Той поддържа голямо разнообразие от живот, а през 1981 г. е избран за обект на световното наследство.
Националният тръст на Куинсланд го е нарекъл държавна икона на Куинсланд.

 

Времето изтича за големия бариерен риф в Австралия, защото промените в климата ще му нанесат необратими щети до 2030 г. Това неминуемо ще се случи, ако не бъдат предприети незабавни действия, съобщиха морски учени.
В доклад, подготвен за кампанията Часът на Земята, изследовател на рифа от Куинсландския университет заяви, че уникалното природно творение е достигнало своята повратна точка.

 

 

Венеция

Венеция

В Североизточна Италия се намира град Венеция, който се явява и столица на региона Венето. Той представлява група от 118 малки острова, които се разделят от канали, а се свързват от мостове. Островите се намират в плитката Венецианска лагуна – затворен залив, който се намира между устието на реките Пиаве и По. Части от Венеция са известни с красотата на архитектурата и произведенията на изкуството. Лагуната и част от града са включени в списъка на световното културно наследство.

 

Венеция може да изчезне в рамките на 100 години с нарастването на световното морско равнище. Средиземно море ще се издигне до 140 см преди 2100 г., предупреждават учени. Венеция и голяма част от северното Адриатическо крайбрежие на Италия ще бъдат погълнати от водата. Предвиденото покачване на морското равнище може да се обясни с глобалното затопляне. Венеция е известна като “плаващия град”, но експерти предвиждат, че може да потъне в рамките на 100 години поради изменението на климата.

 

 

Петра, Йордания

Петра, Йордания

Петра, първоначално известен на хората, които обитавали Северна Арабия и югоизточното Средиземноморие като Рахму, е исторически и археологически град в южната част на Йордания. Градът е известен със своите водопроводна и архитектурна система. Друго име, с което град Петра е известен, е Роуз Сити поради цвета на камъка, в който е издълбан. Петра е едно от Новите седем чудеса на света.

 

В далечното минало градът е бил много добре развит търговски център за тамян, смирна и подправки, а днес древният Петра продължава да привлича любопитни посетители в търсене на красота и културно богатство. Руините на града, построени наполовина над земята и наполовина издълбани в червени пясъчни скали, предлагат гробници заедно с храмове, жертвени олтари и дори амфитеатър в римски стил.

 

Но красотата на червеният пясъчник е измамна, защото той е мек и лесно ерозира. Драматичното покачване на броя на посетителите през последните десетилетия – от 65 000 през 1986 г. до почти 1 млн. през 2010 г. – налага на Петра горчив данък. Човешките крака, заедно с копитата на камили и магарета, наети от туристите, износват каменните пътеки и ускоряват ерозията.

 

 

 
 
2017 Всички права запазени! trs-bg.com